Паркирахме пред клиниката, когато чухме силен котешки плач - млад мъж носеше хванал зад врата малко коте.
Мъжът огледа градинката пред клиниката, остави котето там и забърза да се скрие от очите ни.
Само, изплашено от шума на прелитащите наблизо коли, котето се опита да се изправи. Не успя, падна настрани и заплака отново.
Така Чудомир се озова при нас.
С подуто коремче, анемия, силно опаразитяване, лоша инфекция и ниски шансове настанихме Чудомир в Централна ветеринарна клиника.
Температурата му бе неизмеримо ниска (под 32 °C) и единствената причина, поради която котан намираше сили да плаче, бе страхът, който изпитваше - инфекцията бе поразила очите му и той не виждаше.
Вече пети ден Чудомир е в клиниката.
Денонощни грижи, силни храна, курс с обезпаразитяващи медикаменти и няколко антибиотика му помагат да остане с нас.
Котан загуби едното си око, не знаем дали ще спасим другото, все още не поддържа сам температурата си, тежи едва 400 грама и далеч не е вън от опасност.
Чудомир ще остане под денонощно наблюдение. Интензивни грижи и голяма доза късмет ще са му нужни, за да се пребори за живота си. В идните седмици ще разберем дали това ще се случи.
Снимка: Боян Христов
Докато събирахме Чудомир в шепи, се опитахме да поговорим с мъжа, оставил котан пред клиниката.
"Не мога да му помогна" - отговори той.
Ако всеки път, когато се изпречи коте в беда на пътя ни, го оставяме някъде, така че някой друг да се погрижи, е лесно да убедим себе си, че не можем да направим нищо.
Какво правим определя какво можем, а не обратното.
Моля, помогнете на Чудомир и дарете за лечението му:
Снимка: Боян Христов
* Ако бихте приютили Чудомир (или друго коте) временно, докато ние търсим семейство за него, пишете ни: [email protected].
* За Чудомир се бори д-р Иванова.
* Новини за Чудомир ще публикуваме на нашата котешка Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към Редом.
* Координатор на случая на Чудомир е Диана.
