Снимка: Боян Христов
За първи път срещнахме Гришо преди година.
Голям, пухкав и лъскав, котан изглеждаше здрав. Мил и гушлив, вероятно си имаше хора, на които да разчита.
В месеците след това виждахме Гришо под хранилките за птички около нас, все така бъбрив и доверчив, но все по-слаб и сякаш по-гладен.
В края на лятото котан изчезна, появи се след седмици вял, с ранено ухо и видимо изпитващ болка.
Снимка: Боян Христов
Настанихме Гришо в клиника Новет в Пловдив.
Болезнено лошо възпаление на ухото бе първото нещо, което открихме там.
Седмици след настаняването му приложената терапия не помагаше, ухото на Гришо оставаше възпалено, а раната, всъщност резултат от постоянно усещане за сърбеж и почесване на мястото, не заздравяваше.
Възпаление на средното ухо или на нервите в зоната на шийните прешлени бяха сред възможните причини.
Гришо се нуждаеше от ядрено-магнитен резонанс.
Снимка: Боян Христов
Така няколко дни по-късно отпътувахме към Многопрофилна ветеринарна клиника в София.
Резултатите от изследването с ядрено-магнитен резонанс бяха категорични - Гришо имаше запушена евстахиева тръба, течност и лошо възпаление в средното ухо.
По всяка вероятност бактерия, попаднала и инфектирала устаната кухина, си бе проправила път през тръбата към средното ухо.
Така инфекцията бе причинила възпаление на тъканите, запушване на тръбата и струпване на течност в кухината на средното ухо.
Миринготомия е операцията, която се надяваме да помогне на Гришо.
Под пълна упойка направихме малък срез в тъпанчето на котан. През него отстранихме задържаната течност, а след това овъздушихме и промихме кухината на средното ухо.
Терапия с широкоспектърен антибиотик и кортикостероиди пребори инфекцията и потисна възпалението.
Докато лекарите се бореха за добруването на Гришо в клиниката, ние разпитахме за него около мястото на срещите ни.
Никой не го търсеше, никой не знаеше нищо за него. Що се отнасяше до хората наоколо Гришо не съществуваше.
Каквото и да се бе случило, котан бе загубил хората, на които е разчитал. А постояният сърбеж, болката и виенето на свят, бяха отнели апетита му, нарушили съня му, влошили общото му състояние и направили оцеляването навън много трудно за него.
Снимка: Боян Христов
Днес, месец след операцията, Гришо се чувства добре - котан не изпитва болка, не почесва ухото си, храни се, мърка, спи и няма търпение да се настани в нечий скут.
Сега, докато четете това и повече от всичко, Гришо се нуждае от дом, временен, в който да продължи възстановяването си, докато намерим семейство за него, или постоянен, в който да остарее с хората си.
Ако можете да приютите котан за кратко или завинаги, пишете ни: [email protected].
Ако ли не, моля, помогнете и дарете за неговото лечение:
Снимка: Боян Христов
* За Гришо се борят д-р Вачева, д-р Тумбарков и д-р Мачковска.
* Новини за Гришо ще публикуваме на нашата котешка Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към Редом.
* Координатор на случая на Гришо е Диана.
