За котета като Мика рядко научавате, но съвсем не защото не съществуват.
Котета като Мика често си отиват на улицата, преди някой да ги забележи. Или в клиниката, по препоръка на ветеринарния лекар.
Веднъж спасени, много от тях живеят месеци, дори години в тясна клетка в някоя ветеринарна клиника.
По-големите късметлии от тях доживяват дните си в приемен дом, а малцина биват осиновени.
Днес ви питаме трябва ли Мика да бъде евтаназиран. Моля, продължете да четете.
Снимка: Цвети Костова
Мика бил намерен в Пазарджик. Много слаб и много мръсен, котан просел храна от посетителите пред супермаркет.
"Просто бездомна котка" вероятно бихте си казали и бихте били прави, ако добавите "в голяма беда".
Студент по ветеринарна медицина забелязал Мика и бързо си дал сметка, че котан водел много по-тежка борба от тази за оцеляване навън. Мика се борел с травма на гръбнака.
Частично счупен прешлен притискал гръбначния мозък на Мика и не позволявал на импулсите да преминават от мозъка към отделителната му система и обратно.
За съжаление, Мика бил забелязан твърде късно - прешленът, вече зараснал, бил увредил окончателно нервите му, оставяйки Мика неспособен да контролира отделителната си система.
Снимка: Вера Велева
Но как живее коте без контрол над отделителната си система? Отговорът е "зависи" и още сега се извиняваме се за това, което ще прочетете.
Когато коте не може да контролира отделителната си система, тялото му задържа урина и фекалии и ги освбождава спонтанно, щом мехурът и дебелото черво се препълнят. Състоянието е болезнено и води до бактериални инфекции. Тъканите в задната част на тялото се възпаляват, без лечение - некротизират, стига се до сепсис и най-сетне - смърт. Процесът е бавен, силно мъчителен и ако котето има късмет, приключва за седмица-две.
Или накратко - котките не могат да живеят без контрол над отделителните си функции, освен ако...си нямат, човек, който да им помага да се справят с тях.
Но как човек може да помага на коте да се изхожда?
Лесно, приятели. Умението се усвоява за дни, прилага се сутрин и вечер, а котето живее съвсем, съвсем пълноценно. И ако си представяте мръсна, миризлива и крайно неприятна работа, недейте - процедурата е сходна с това да почистите сандъче с котешка тоалетна.
Снимка: Цвети Костова
Ако е така лесно, защо толкова много котета с неврологичен дефицит биват евтаназирани?
Защото да бъдат върнати на улицата в това състояние, е нехуманно, а малцина биха осиновили коте, което ще се нуждае от тях веднъж сутрин и веднъж вечер. В България, в Европа и изобщо.
И сега, когато знаете това, кажете ни - трябва ли да евтаназираме Мика?
Ако отговорът ви е "да", ще ви помолим да го посетите, да се запознаете и поостанете няколко часа с него и едва тогава още веднъж да ни препоръчате да го изпратим "хуманно".
Ако отговоърт ви е "не", помислете дали в деня ви не се намират 30 минути за Мика, защото точно толкова би изисквало да спасите живота му - мъничко кураж и мъничко време.
И запомнете, че между какво можем и какво правим, значение има само какво правим.
За да приютите Мика, временно или завинаги, или просто за да научите повече за него, пишете ни до: bulgaria@letsadopt.net
* За Мика се бори д-р Георгиева.
* Новини за Мика ще публикуваме на нашата котешка Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към Летс Адопт.
