Когато научихме за Захари, той бе с огромна глава, дълги подбедрени кости, разрушени стави и вече деформирани стъпала.
8 месеца, на толкова бе Захари, когато го срещнахме случайно в ЦВК. Нито ден от дните си той не бе изживял като нормално здраво куче.
За жалост, това, като изключим няколко седмици след края на водната му рехабилитация, е вярно и до днес.
Какво се случи?
Снимка: Христо Михайлов
Седмици след като в шест операции поправихме първо кривините в задните, а по-късно и в предните лапи на Захари, той започна да изпитва слабост в предната част на тялото си при ходене.
Прегледът показа патологични изменения в раменните стави на Захари, причинили свръхподвижност на тъканите в рамото и довели до нарушения при нормално движение. Състоянието се нарича "халтави стави", може да се дължи на куп заболявания, много от които автоимунни и няма установено лечение.
Снимка: Полина Илиева
За да компенсираме хлабавостта в раменете на Захари, трябваше да укрепим мускулите му в и около рамената. Това постигнахме чрез хидротерапия. Накратко - всяка седмица по няколко пъти и в продължение на месеци, Захари ходеше върху движеща се пътека в голям съд, пълен с вода.
Това разви мускулите му и Захари най-сетне се превърна във веселото игриво куче, което никога не бе бил. За кратко.
Още към края на хидротерапията, забелязахме, че докато е в съда с вода, Захари започва все по-малко и по-малко да движи задните си лапи (вижте видеото).
Няколко контролни прегледа, половин дузина рентгенови снимки и месец по-късно знаехме - коленните стави на задните лапи на Захари бяха изтъняли толкова много, че почти не изпълняваха предназначението си.
И докато за проблемът с раменните стави нямаше как да подозираме, докато не поправим кривите лапи не Захари и той започне да се движи, то този с коленните се разви пред очите ни.
Днес Захари с усилие ходи ето така.
Мукополизахаридоза. Така, вероятно, се нарича едно от заболяванията, от което страда Захари.
Заболяването е генетично, среща се много рядко и засяга метаболизма - тялото не успява ефективно да разгражда определени вещества (мукопилизахариди), съответно те се натрупват в клетките, увреждайки здрави тъкани и органи.
За заболяването знаем съвсем малко, почти невъзможно е да се потвърди с тест, а кучетата, диагностицирани с него, често биват евтаназирани.
Какви са прогнозите за Захари и живота му, няма как да знаем.
Така сме изправени пред следния избор: да евтаназираме Захари, защото не знаем какво го чака или да се борим за него отново - защото не знаем какво го чака.
Снимка: Христо Михайлов
Да убием Захари само защото светът не знае достатъчно за заболяването му, би било несправедливо към него. И няма да го направим.
Вместо това ще се опитаме да поправим колената му - ще поставим титаниеви импланти с много гладко покритие, които да заместят коленните ставите в задните му лапи. И ще си пожелаем заболяването на Захари да се развие така, че това да му осигури няколко години щастлив живот.
Междувременно, освен че се сдоби със сложна диагноза и неработещи задни лапи, Захари загуби и временния си дом - неговото приемно семейство изпадна в невъзможност да се грижи за него и той живее в клиника. Ето така:
Снимка: Христо Михайлов
Така краткия отговор на въпроса "Какво се случва със Захари?" се свежда до - Захари е жив и се нуждае от вас повече от всякога.
Бихте ли го приютили? Пишете ни: info@redom.bg.
И бъдете до него, дарете левче или повече тук:
| DMS ADOPT на номер 17777 | |
| Пейпал: |  |
| КИН в ePay.bg: | 1576892949 |
| Банка: | СНЦ Летс Адопт България Първа Инвестиционна Банка IBAN: BG73FINV91501215604267 BIC: FINVBGSF Основание: За Захари, 55456 |
* За Захари се бори д-р Златинов.
* Новини за Захари ще публикуваме на нашата кучешка Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към Редом.
* Координатор на случая на Захари е Вяра.
